Селският цар Ивайло бил наричан Бърдоква и Кордокуба, които названия били уприличавани на зеленчук. Но най-вероятно той е използвал старобългарските звания боила таркан и колобър, киот били уподобени от другите на зеленчуците бърдоква и кордокуба.
Боила таркан бил втория по ранг след престолонаследника - канартикина. Тази титла обикнавено се носеса от втория син на княза или царя. Ивайло носел тази титла, защото запазил първенството на канартикина малолетния цар Михаил и се поставил като втори след него.
Ивайло бил пазител на старобългарските традиции. Той бил колобър. Колобрите били свещениция жреци и шамани. Те общували с бога и били посредници между бога и хората. Не случайно Ивайло се молел сърдно и твърдял че общува с бога. Той бил колобър. След покръстването колобрите запазили финкциите си като заменили езическия бог с християнския и станали християни. Такъв християнски колобър бил Ивайло.
Това че Ивайло пазил прабългарските традиции му помогнало да победи татарите, защото те били конен народ, а прабългарската конна традиция помогнала на Ивайло да сформира силна конница/лека конница/ и да ги победи.
Той бил беден селянин, но вероятно от войнишкото население, еквивалент на западнитя дребни рицари и византийските стратиоти. Това му позволило да има военен опит и подготовка и бъде пазител на прабългарската традиция.
Като колобър Ивайло вероято е имал познания по медицина, астрономия/прабългарите били добри астрономи и имали точе календар/ и във връзка с астрономията математика.